Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
25.06.2007 21:06 - Заминавам
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4153 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 25.06.2007 21:08


на последното за годината, а може би и по принцип турне със "Сълза и смях".

Обичам представлението, обичам всички, с които го играя, светила на българския театър, с които вече години се срещам поне веднъж в месеца и попивам като гъба.

Дори не помня къде пътуваме този път, знам само че последният театър, в който ще играем е Бургаският.

С тези хора всичко е вълшебно - и Венци, и Цветана, и Васил Михайлов, и Веско Мезеклиев, когото просто обожавамммм. И Краси и всички други имена, които нищо не означават, но когато ги визуализирам с 5-те турнета само през последната половин година се сещам защо обичам театъра, и хората в него и защо не мога да живея без него...

После се връщаме и актьорските ми напъни се заземяват за известно време.

Приключва и театралният сезон, добре че е Малкия в Сфумато, че да има какво да ми чеше крастата..

Тези дни се чувствам добре, взех всички изпити, последния с отличен и мисля да си кична една лента и да помарширувам като примерно пионерче пред блока докато малкия Чарлз пикае върху ерудицията на една безнадеждна глезла.

Порастнах, помъдрях, пътувам. Скоро до Кръстова гора, после на team building, после с Кирето и други обожавани хора до Сърбия, после на море, после накъдето ми видят очите.

Имам нов часовник, нося времето на ръката си, Мен подариха на часовника, както казва Кортасар, когото тези дни чета отново и отново и котките са телефони в Междуетажие.

Имам стар сценарий за довършване.

Имам много книги за четене- подариха ми Оракула на Остър, чакат Вербер и "Отблизо" и великия "Хазарски речник", и "Гълъбът" на Зюскинд и леле леле лятото не чака...

Сега работя. Щрак, щрак... по клавиатурата. И ставам пишеща машина. Или от другия вид. Нав, пристигам...







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. npocmak - наслука, компадре! казват: "нов часовник - ново гадже" =]]
26.06.2007 00:35
Увод към указанията за навиване на часовник

Помисли си: когато ти подаряват часовник, подаряват ти малък разцъфтял ад, окова от рози, карцер от въздух. Не ти дават само часовника - да ги навършиш много щастлив и се надяваме да издържи дълго, защото е добра марка, швейцарска, анкър с рубин, - не ти подаряват само тоя ситен каменоделец, когото ще вържеш на китката и ще го разхождаш със себе си. Подаряват ти - не го знаят, колко ужасно е, че не го знаят, - подаряват ти един нов, трошлив и нетраен къс от самия тебе, нещо, което е твое, ала не е твоето тяло, което трябва да връзваш за твоето тяло с каишката му, сякаш е отчаяна ръчица, провесена за твоята китка. Подаряват ти необходимостта да го навиваш всеки ден, задължението да го навиваш, че да продължава да е часовник; подаряват ти натрапчивата мисъл да внимаваш за точното време на бижутерийните витрини, на обявяването по радиото, по телефонната служба. Подаряват ти страха да не го загубиш, да не ти го откраднат, да не ти падне на пода и да се строши. Подаряват ти неговата марка и сигурността, че е марка, по-добра от другите, подаряват ти склонността да сравняваш твоя часовник с останалите часовници. Не ти подаряват часовник, подареният си ти, теб поднасят за рождения ден на часовника.

=================================

Момиче в син гащиризон

От горе до долу
светкавицата
на ципа

Сигурно
си гола в твоя пашкул
от син плат.

Ако някой нежно дръпне
ципа, който минава
между твоите гърди
и слиза -
танцуваща ос през твоя пъп -
и отива да се изгуби между твоите бедра,

синият гащиризон ще падне -
море в твоите нозе - и ти ще излезеш
от вълните му, Афродита, още веднъж
родена от пяната.


II
Реката слиза по бреговете
с променливото си безстрастие
градът я възприема
като ленива кучка.

Нито любов, нито очакване, нито сражение
на разказвача срещу нищото.
Отпуснат като куртизанка
гледа реката си Буенос Айрес.

Времето, този сив компадре*,
мотае се наоколо и нищичко не прави.



Поема

Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.

Освен това - обичам те и има време, а е и студено.
цитирай
2. felixkotkov - :)) Ехааа
26.06.2007 10:06
супер - Момиче в син гащеризон е чудесно:))
Тази книга на Кортасар е чудесна - поздрав и усмивка:))
цитирай
3. анонимен - Щрак, щрак... по клавиатурата
26.06.2007 13:42
pqk moje da stigne6 i halturta!;)
цитирай
4. анонимен - Pozdravi na Burgas
26.06.2007 15:48
Pozdravi Burgas ot men - nai-hubaviyat grad v Bg.
цитирай
5. анонимен - чак пък най-хубавия град особено ...
26.06.2007 18:41
чак пък най-хубавия град
особено като се напълни със селяни от цялата страна и западен впиянчен пролетариат цена няма!
цитирай
6. felixkotkov - :))
27.06.2007 17:30
Това за халтурата не разбрах какво значи - сигурно, че се занимавам с халтура. Или че съм на толкова ниско ниво, че не мога да достигна халтурата, камо ли културата. Или нещо трето, което само анонимният си го знае.
Обаче гарантирам, че стигнах до единствения нет клуб в Раднево, където днес играем... ТУк е 40*, няма жив човек, театъра е хубав, днес се люлях на една люлка около час за разхлаждане, накрая се полях демонстративно с едно шише вода в центъра в протест срещу жегите.
цитирай
7. nav - йей
29.06.2007 14:53
Това за часовника много яко, също и стихчетата. Ели, трябва да ме светнеш по Кортасар :)
цитирай
8. felixkotkov - Имаш го
29.06.2007 15:12
Аз откога се опитвам.. То не е трудно - кратки текстове в Междуетажие, които са феноменални!
Даже ти разказвах за този, с който кандидатствах в НАТФИЗ. Разсеяни човеко!
цитирай
9. npocmak - "От едно писмо, захвърлено ...
26.06.2014 17:43
"От едно писмо, захвърлено върху масата, тръгва една линия, която тича по чамовата дъска и слиза по единия крак. Достатъчно е да погледнем добре, за да открием, че линията продължава по паркета на пода, издига се по зида, влиза в една илюстрация, възпроизвеждаща картина от Буше, очертава гърба на жена, приведена на един диван, и най-после се измъква от стаята по тавана и се спуска по гръмоотводната верига до улицата. Там е трудно да бъде проследена заради движението, но ако внимаваме, ще я видим да се качва по колелото на спрелия до ъгъла автобус, който отива към пристанището. Там линията слиза по найлоновия кристален чорап на най-русата пътничка, влиза във враждебната област на митниците, пълзи и лъкатуши до най-големия кей и там (но е трудно да я видим, само плъховете я следват, за да се покатерят на борда) се качва на кораба със звучни турбини, тича по дъските на първокласната палуба, преодолява с мъка големия люк и в една кабина, където тъжен мъж пие коняк и слуша сирената за тръгване, се изкачва по шева на панталона, по плетената жилетка, плъзга се до лакътя и с последно усилие се укрива в дланта на дясната ръка, която в тоя момент започва да се затваря върху дръжката на един пистолет."

Хулио Кортасар
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428468
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262